ДЕДЕВО/ДЕДОВО - ВЕЧНОЗЕЛЕНО

  ДЕДОВО/ДЕДЕВО -  МЯСТОТО Потегляте от Пловдив на юг (изходите са няколко - през кв. "Коматево" е най-пряко). Държите посоката Пловдив – Първенец – Храбрино.  След малко повече от километър над Храбрино има разклон и там ще забележите сини указателни табели: направо те сочат към Бойково, Ситово и Лилково. Следвайте тази, според която трябва да завиете наляво – на нея пише Дедово. Тоест, Дедево, както е популярното отколешно име на селото.  До Дедово/Дедево от разклона нагоре са 8 км. Асфалтовата настилка е много добра. Но! Карайте внимателно, защото завоите се надпреварват по спиралата нагоре. Според неофициална дедевска статистика, големите завои са 52. А като ги преодолеете, там, горе, на 1060 м над морското равнище, се разкрива Дедево. Само след 25 км на юг от Пловдив и потъвате в Родопа планина.  Според географската справка, селото е скътано сред гънките на североизточния склон на Чернатица, рид от Западните Родопи. Няма да ви ...

  ВРЕМЕТО Кога е възникнало Дедево/Дедово? Как се е зародило селището? Откъде иде името му? Точни отговори на тези въпроси няма. Защото няма документални свидетелства за НАЧАЛОТО, РОДОНАЧАЛНИКА и ИМЕТО на родопското село. Има предания, легенди, устни и писмени преразкази, литературни съчинения, немалко публикации (сред тях – на видния родоповед Ангел Вълчев и „Записките“ на Никола Неделчев), както и три книги: „Малко история, етнография и още нещо за село Дедово“ (2006, Лилия Михайлова), „Село Дедово – бисер в Родопите (2016, д-р Иван Аврамов) и „Миналото на село Дедово“ (2021, проф. д-р Живко Гешев). НАЧАЛОТО Средата на 17 век. 1656 г.? Тази година, свързана с началото на потурчването на населението в Родопите, се възприема и за начална за летоброенето на Дедево. Но н яма документи за точната година на възникването на селото.  А Старейшината на една многочислена българска фамилия, наричан от всички Дядото, станал родоначалник на Дядовото село. Според едно от най-разпространен...

  ВЯРАТА Църквата „Свети Атанасий“, параклисът с аязмо „Свети дух“ и гробищният параклис „Света Петка“ – с местоположението си – очертават своеобразен триъгълник на вярата в Дедево. На върха на триъгълника е най-големият и най-стар храм в селото –  църквата „Свети Атанасий“. Издигната на най-високото място на селото (върху дарен от дядо Купчо – Илия Тахчиев, терен), църквата „Свети Атанасий“ е осветена през 1938 година. Разрешението за изграждането й – ферман от султан Махмуд II, е от 1833-а. Тя е една от четирите най-стари в Пловдивска епархия. Поп Миленков – родоначалник на Папазовия род, бил първият свещеник. Още през 1978 г. старата черква е обявена за паметник на културата от местно значение. Богослужебните книги, датиращи от 1801 г., са печатани в Москва, Виена и Венеция. Входът на църквата "Свети Атанасий" Църквата "Свети Атанасий" - Света литургия по повод 180-годишнината на храма, 3 юни 2018 г. Светещата камбанария - осветлението е дарение от Еню Каймакчие...

  МУЗЕЯТ За съществуващия в близкото минало малък музеен кът с оскъдни веществени експонати малцина в Дедево си спомнят. Но паметните за селото събития ще са живи, докато живите дедевчани и техните наследници ги тачат. Те са описани в трите вече споменати книги за Дедово, има ги и в архивите на Сдружение „Защита – с. Дедово 2013“. Ще ги запазим и в този Виртуален музей.   През 1844 г .  в Дедево е построена сградата на първото килийно училището в Родопската яка . То възниква още през 1838 – след освещаването на черквата „Свети Атанасий“. Тогава поканеният за църковен певец Христо  Попов Самоковеца започва да обучава най-напред в плевнята на Аргир Постоловски, а после в къщата на дядо Божил 20-ина момчета. Не след дълго първенците на Дедево събрали пари, а местните помагали кой с каквото може, и в двора на църквата иззидали школо с една стая  (1844). Към 1850-а първият ученик на вече покойния даскал Ристю – Самоковеца – Димо Аргиров, след обучение в Пловдив, прев...

  ПРИРОДАТА Районът на село Дедево впечатлява със съхранена природна среда, характеризираща се с богато разнообразие от растителни и животински видове, сред които и уникални. ВЪЗДУХЪТ в Дедево е един от най-чистите в Европа! Това природно първенство (според европейски проучвания, разпространени в интернет) селото споделя със съседните му Бойково и Плочник.   КЛИМАТЪТ в Дедево се определя от принадлежността на селото към планинската климатична област. А това означава: 10 градуса средна годишна температура; прохладно лято (20 градуса средна юлска температура), сравнително мека зима с много сняг (първият пада през декември, последният – често и през април; но общо дните със сняг не надхвърлят 60 дни, снежната покривка варира между 15 и 40 см). Най-много дъждове валят през юни, септември е по-сух. Ясните дни наброяват около 90. Двата планински склона – на юг и запад, сред които и полегнало селото, го защитава от силни и студени ветрове. РАСТИТЕЛНИЯТ СВЯТ е разнообразен. Го...

  ПРАЗНИЦИТЕ Всички български национални и православни празници бележат открай време и календара на Дедево. Бъдни вечер и Коледа, Цветница и Великден, Гергьовден и Еньовден, Петровден, Голяма Богородица, Димитровден и Стефановден са били и продължават да са най-почитаните народни и християнски празници в селото. Спецификата им е свързана с типичната за Родопския край ритуалност и обредност, както и с някои местни особености. Често се смесват езически и църковни елементи. Три са големите общоселски празници с отличителното клеймо „Дедево“, тачени и до ден днешен от местни и гости: МЕСНИ ЗАГОВЕЗНИ, СВЕТИ ДУХ И ТРАДИЦИОННИЯТ СБОР. МЕСНИ ЗАГОВЕЗНИ. Провежда се в съботата преди Неделя Месопустна. Празникът започва с карнавал и звън на чанове. Маскираните в Дедево и до днес наричат карнавали. По традиция сред тях трябва да има преоблечени като поп, булка и младоженец. Колкото по-страшни са маските и тежки звънците, толкова по-сигурно е, че злите сили ще бъдат прогонени. Карнавалите...