ДЕДЕВО - ВЕЧНОЗЕЛЕНО. ВРЕМЕТО: НАЧАЛОТО, КОРЕНИТЕ, ИМЕТО

 

ВРЕМЕТО

Кога е възникнало Дедево/Дедово? Как се е зародило селището? Откъде иде името му? Точни отговори на тези въпроси няма. Защото няма документални свидетелства за НАЧАЛОТО, РОДОНАЧАЛНИКА и ИМЕТО на родопското село. Има предания, легенди, устни и писмени преразкази, литературни съчинения, немалко публикации (сред тях – на видния родоповед Ангел Вълчев и „Записките“ на Никола Неделчев), както и три книги: „Малко история, етнография и още нещо за село Дедово“ (2006, Лилия Михайлова), „Село Дедово – бисер в Родопите (2016, д-р Иван Аврамов) и „Миналото на село Дедово“ (2021, проф. д-р Живко Гешев).

НАЧАЛОТО
Средата на 17 век. 1656 г.? Тази година, свързана с началото на потурчването на населението в Родопите, се възприема и за начална за летоброенето на Дедево. Но няма документи за точната година на възникването на селото. А Старейшината на една многочислена българска фамилия, наричан от всички Дядото, станал родоначалник на Дядовото село. Според едно от най-разпространените предания, Дядото забил гегата си до извора край вековен бук и рекъл: „Тука ще е!“. На това място, закътано сред планинските хребети, с тучни ливади и буйни ручеи, Дядото довел от близката висока планина домочадието и многобройното си стадо овце.

РОДОНАЧАЛНИКЪТ
В Дедево, приело името на родоначалника си – Дядото, останали да живеят петима от общо 9-те синове на Старейшината. Другите четирима – Бойко, Явор, Сотир и Драган – поемат със семействата си в 4 различни посоки и основават нови родопски села. Това са днешните Бойково (на запад), Яврово (на изток), Храбрино (с. Сотир – на север) и вече не съществуващото Драганово. От него е останало местността – Драганово село, сред вековната гора Пепелаша (на 3-4 км югоизточно от старото селище Ливади).

ИМЕТО
Името на Дедево, освен с името на основателя си – Дядото, някои изследователи свързват и с думата „дедец“. Така богомилите са наричали своя старейшина. Допуска се, че след завладяването на Филипопол от турците богомили са се пресели в родопски селища, включително и в Дедево (вж. стр. 18 в книгата на проф. д-р Живко Гешев „Миналото на село Дедово“ (2021).

Популярното и до днес име ДЕДЕВО, неясно защо, е било променено на ДЕДОВО – с държавен указ № 960 от 04. 01. 1966 г.

КОРЕНИТЕ

Корените на населението на Дедево се разпростират далеч назад във времето – 2-3 хиляди години. В Родопите най-старите заселници са били от тракийското племе беси. По-късно славянските нашественици се смесват с местните траки и компактно населяват тези места векове напред. Много от местностите край Дедево са с имена от тракийски и славянски произход. С древните времена ни свързват останките от дебели каменни крепостни стени в местностите Калето и Бабин град. Към култови обекти – древни тракийски светилища, ни препращат издълбаните кръгли отвори и улеи, ниши и стъпала, запазени и до днес на скалите в местностите Динчови камъни и Дакерица, в землището на Дедево.

РОДОВЕ
И днес в Дедево се срещат фамилни имена на родове от първите заселници тук. Ще се позовем на изследователската книга на Лилия Михайлова „Малко история, етнография и още нещо за село Дедово“ (2006). Има наследници на първите с фамилии Барутчийски, Огняновски, Славчеви, Тахчийски, Божилови, Георговски, Папазови, Грозданини, Постоловски (Апостолови)… Има родове, заселили се по-късно в Дедево от по-близки или по-далечни краища. От Лилково са Кяфови, Пейкови и Палавурски; от Ситово – Маджарски. От Павелско – Динкови, Станчовски, Янчеви… От Чурен – Аврамови, Добреви, Чуренски… Марини, Добричкови, Христовски и Добриковски произхождат от или от сръбско или от т.н. западни покрайнини, а Калафирови от Тъмраш. Туневи и Милкини са свързани с Устово, днес квартал на Смолян. Вълкови, Гогови и Терзиев идват от Широка лъка. Ганчевият род се преселил от Скутаре.

В книгата си „Село Дедово – бисер в Родопите“ (2016) д-р Иван Аврамов изброява следните родови фамилни имена: Аврамови, Арамазови, Балджиеви, Бартучеви, Божилови, Витанови, Вълчанови, Ганчеви, Григорови, Даскалови, Динчови, Дафкови, Добричкови, Калоферови, Кънчеви, Кяфови, Ландови, Маджарови, Марини, Маркови, Милкини, Мишайкови, Палиеви, Паловурски, Папазови, Райчеви, Попови, Райчеви, Славови, Станчовски, Тахчиеви, Ташеви, Терзиеви, Туневи, Харизанови, Чалъмови, Чуркини, Широколъшки, Янчеви.

НАСЕЛЕНИЕ
В началото на 20 век, според статистиката, в Дедево живеели 1000 човека в 500 къщи. Според преброяването през 2022 година в Дедево и в прилежащите 10 вилни зони има 814 къщи и вили. 53 са жителите на селото, а с временен адрес са 21. Дедевчани са православни християни.

СИМВОЛИТЕ
Петвековното дърво – природозащитеният обект „Старият бук” и бликащият под него живителен ручей „Свети дух“, дал името на построен тук преди повече от 130 години параклис с аязмо. символизират до днес ОСНОВИТЕ, ПЪРВОСЪЗДАТЕЛЯ и ИМЕТО на родопското село ДЕДЕВО. 

СИМВОЛЪТ - СТАРИЯ БУК - ЗЕЛЕН, НАД ПАРАКЛИС "СВЕТИ ДУХ" С АЯЗМО 

Символът "Стария бук" преди орязването

Символът "Стария бук" вече орязан - във вид на Кръст