ДЕДЕВО - ВЕЧНОЗЕЛЕНО. ПРИРОДА, ДРУМ, ТУРИЗЪМ

 

ПРИРОДАТА

Районът на село Дедево впечатлява със съхранена природна среда, характеризираща се с богато разнообразие от растителни и животински видове, сред които и уникални.

ВЪЗДУХЪТ в Дедево е един от най-чистите в Европа! Това природно първенство (според европейски проучвания, разпространени в интернет) селото споделя със съседните му Бойково и Плочник.  

КЛИМАТЪТ в Дедево се определя от принадлежността на селото към планинската климатична област. А това означава: 10 градуса средна годишна температура; прохладно лято (20 градуса средна юлска температура), сравнително мека зима с много сняг (първият пада през декември, последният – често и през април; но общо дните със сняг не надхвърлят 60 дни, снежната покривка варира между 15 и 40 см). Най-много дъждове валят през юни, септември е по-сух. Ясните дни наброяват около 90. Двата планински склона – на юг и запад, сред които и полегнало селото, го защитава от силни и студени ветрове.

РАСТИТЕЛНИЯТ СВЯТ е разнообразен. Горите в землището на Дедево са иглолистни, широколистни и смесени от: бял и черен бор, ела и смърч; бук, бреза, скален дъб, трепетлика, липа, хиркански клен (явор). Под долното ниво на гората растат папрати, хвойна, шипка, къпина, малина, боровинка, дива ягода, гъби.  Подлесът в този район все още пази видове, описани в Червения списък на българските висши растения (70), а също и в Закона за лечебните растения (30). Ценителите на билките ще могат да събират в различните сезони великденче, коприва, омайниче, здравец, равнец, кантарион, звъника, котешка стъпка…

ЖИВОТИНСКОТО ЦАРСТВО се населява от елени, сърни, лопатари, лисици, катерици, таралежи, диви свине. В по-предишни години са се срещали диви зайци, диви кози, мечки и вълци. Сред птиците се различават различни видове кълвачи, глухари, косове, гургулици, гугутки, горски улулици, кукувици, сови, соколи. Малкият креслив орел и горският бекас са в Червената книга на Р България. В чистите планински води на протичащата край Дедево Пепелашка река се въди пъстърва.

ДРУМ

По билото на планинския рид над река Пепелашка, очертаваща южната граница на землището на Дедево, е минавал стар римски път. От Пловдив за Беломорието. Дедевчани го наричат Друма. За днешните любители на туризма и за екозащитниците илюзорният Друм живее в горски пътища и пътеки, пресичащи Дедево и околностите му. Голяма част от тях са проходими и маркирани. Други се нуждаят от възраждане.

 СТАРИТЕ МЕСТНОСТИ

Днес в селото доста от улиците са асфалтирани или калдъръмени, имат си имена, някои къщи – номера. Запазени са названията на местности, където някога са били нивите на дедевчани: ГОЛА ЛИВАДА (АРМЕНСКАТА МАХАЛА), ТОПИЛА̀, БЪРЦЕ, СТАРАНЬОВИЩА, БУЧЕ. Сега те са част от селото, макар и в неговата периферия, там са построени много нови къщи и вили.

ОКОЛНОСТИТЕ

Според едно от преданията Дедево възникнало след като от  местността ЛИВАДИ – на 4 км северозападно от днешното село, 30-ина домакинства се преселили край извор „Свети Дух“ и край Стария бук. ДРАГАНОВО СЕЛО било основано от Драган – единият от пръсналите се в четири посоки синове на Дядото, родителят на Дядовото село, тоест, Дедево. От някогашното ДРАГАНОВО СЕЛО, сгушено във вековната Пепелашка гора, са останали името на местността (на около 2 часа пеш), гробове и купчини камъни. В тази посока е и ГРАДИЩЕТО (КАЛЕТО) – със запазена (около 40 м) югозападна стена на крепост. Разположено е в средата на Пепелаша. Калето подсказва древно присъствие по тези места. Днес те са трудно достъпни.

 ВИЛНИТЕ ЗОНИ

Около селото в радиус от 3 до 5 км са разположени вилните зони (ВЗ) в землището на Дедево. Повечето от тях са възникнали преди 50 години. Оттогава досега те не спират да се развиват и облагородяват, макар че доста вили пустеят, а немалко са рухнали под тежестта на времето.

РАВНИЩА води първенството – не от вчера – по известност и надморска височина (1242 м) измежду общо 10-те вилни зони край Дедево. Намира се на 3 км западно от Дедево сред иглолистна гора, ливади и планински ручеи.

Ако от РАВНИЩА – ИЗТОК се отправим надолу към Дедево, ще стигнем до ВЗ „КОТЛИНА“. Тя отстои от селото на около 2 км. На километър, южно от селото, е ВЗ „СВЕТИ ПЕТЪР“. СТАРАНЬОВИЩА, местност, дала име на неголяма вилна зона, е полегнала на десния хълбок на селото (по посока на Пловдив) и стига до левия бряг на река Пепелашка, която бърза към Храбрино. На излизане от Дедево, вдясно, отново по посока на реката, в местността ЯМИТЕ са разположени десетина вили. И след като вече сме загърбили табелите с надпис „Дедово“, и се спускаме по шосето за Пловдив, на не повече от километър следват завои във вид на осморка. От първата крива на тази осморка, тръгваме нагоре вляво – там е малката ВЗ "ОСМОРКАТА". А когато поемем направо – по широк горски път, след около 3 км стигаме до равната местност БОНИЛОВО, изпъстрена с кокетни вилички и добре поддържани дворове.  От нея се спускаме на север – съвсем наблизо е местност и вилна зона МОТРЕВО, малко по-надолу е ДУЛЧУВИЦА. Така се нарича местността, където днес е разположена ВТОРА ВИЛНА ЗОНА. Тя е на 3 км по шосето от Дедево – вляво. От същата страна на пътя, но след още 2 км, е ПЪРВА ВИЛНА ЗОНА. Нарекли са я така, защото е първата вилна зона в землището на Дедево, когато вървим към селото, след като от разклона подир Храбрино сме завили наляво и сме започнали да превземаме 52-та завоя към Дедево. 

 

ДЕДЕВО И ОКОЛНОСТИТЕ МУ - ОТ ПТИЧИ ПОГЛЕД

ТУРИЗЪМ

Петте паметни посоки

Пет пешеходни маршрута с начална точка центъра на Дедево и достигащи до съседни селища и местности в тази най-близка на Пловдив част от Родопа планина са се превърнали в паметни за поколения туристи. Дедево – Бойково; Дедево – Храбрино; Дедево – Ситово;  Дедево – Бяла черква; Дедево – Хижа „Здравец“. Сега дори табелки с посоките няма, пътеките са обрасли, затрупани са с камъни и плочи и са трудно проходими.

Дедево е длъжник на днешните туристи! Природолюбители доброволци са добре дошли, за да бъдат преобразени старите залинели пътеки в модерни еко маршрути.

Дедево – Бойково. Този маршрут – единствен от петте паметни, реално съществува, при това в 2 варианта. Лесни са за преодоляване и от пишман туристи.

От Дедево директно до Бойково (4 км) се стига за около час.  До Бойково има и по-обиколен – също широк и равен – горски път – през Равнища. И в двата случая ще трябва някой да ви ориентира откъде точно да поемете към Бойково.

Дедево – Ситово;  Дедево – Бяла черква. За тези посоки ще  е нужен водач. По-дълги и по-трудни са и двата  маршрута. Близо 5 часа в едната посока, както до Ситово, така и до Бяла Черква.

Дедево – Храбрино. За някогашните дедевчани 6-7 км пеш по пряка пътека между двете села е било нещо обичайно. В по-ново време, когато автомобилите започнали да катерят планинските шосета, за туристите този маршрут се е възприемал като привилегия и удоволствие. Днес може да се каже, че е заличен. Но не и невъзможно да бъде възстановен.

Дедево – Хижа „Здравец“. И тази пътека – бягаща надолу от Дедево към река Пепелашка, прецапваща през брод, а после катереща се нагоре по планинския рид, за да се добере до хижа „Здравец“, е жива единствено в спомените на някои местни и на стари туристи от равнината. Живописният стръмен маршрут (около 2 часа) чака ентусиасти, за да бъде възстановен.

 Жизнени пътеки

Днешните дедевчани и туристите от страната поддържат жизнеността на няколко пътеки, свързващи Дедево с околните му вини зони и местности. Маршрутите са достъпни. Някои от тях се нуждаят от нова маркировка, на други старата им маркировка да бъде освежена.

Дедево – Равнища. Най-популярната пешеходна дестинация. 3 км по шосето. Почти толкова е и по горския път, излизащ от м. Голи ливади (Арменската махала) в северния край на Дедево, плавно преминаващ през ВЗ „Котлина“ и някак изневиделица излизащ в гръб на Равнища откъм старата неработеща хижа. Третият подход е най-кратък и най-стръмен. Пътеката започва от ул. „Запад“, малко след Калена чешма, катери нагоре през вековна букова гора (на места има маркировка) и се появява в Равнища от юг.

Дедево – Дакерица. Най-атрактивният маршрут. За около час се стига до големите (вероятно) мегалитни камъни в м. Дакерица, ако тръгнете от 180-градусовия завой след  края на селото към ВЗ „Свети Петър“ (има табела). Тесният асфалтиран горски път свършва до изоставени панелни бунгала. След тях – от чешма паметник (на дървото над нея има стрелка с надпис „Дакерица“), започва по-стръмна широка пътека в борова гора (следвайте жълтата маркировка). Горският път продължава надясно към Горски дом и после към Равнища (тук е проходимо само за джипове). Наляво пътечката – около 100 метра, рязко става много тясна и много-много стръмна. Когато се изгуби в горния си край, ще се намерите на висока поляна (1200 м). В левия й край ще стъпите върху два огромни плоски мегалитни камъка, наподобяващи долмени. На ръба им стърчи сухо дърво, а оттам гледката към родопските скатове и ждрелото на река Пепелашка е неописуема. 

ДАКЕРИЦА

ДАКЕРИЦА ГЛЕДА ЧЕРНАТИЦА

НАГОРЕ КЪМ ГОРСКИ ДОМ

ГОРСКО КРЪСТОВИЩЕ

Динчови камъни. Така се наричат по-малките мегалитни камъни. Те са в югоизточната част на Дедево. До тях може да отидете по два начина: от долния край на ул. „Изток“ (където е параклис с аязмо „Св. Дух“) и от горния край на същата улица. Ако тръгнете отгоре, където е и шосето за Равнища, следвайте табелата на едно дърво с надпис „Теперово“, после стрелката „Dinchovi kamani“ и след 50 м трябва да завиете надясно от горския път (улица „Изток“) по стръмна стъпаловидна пътека. Следвайте я. След стотина метра ще излезете на неравна поляна с два големи камъка – приличат на долмени, има запазени ритуални ямки. И пленяващ изглед към Друма, река Пепелашка и Злидол. Родопа планина с вековните й гори е приласкала в пазвите си уникалните Динчови камъни.

ДИНЧОВИ КАМЪНИ

ДИНЧОВИ КАМЪНИ - ПОГЛЕД КЪМ ЧЕРНАТИЦА

Дедево – „Свети Петър“ – Пепелашка река. Този маршрут - от първата до последната му точка – се извървява за около 2 часа. Не е обозначен, с изключение на табелата с надпис: „Вилна зона „Свети Петър“. Достъпът до самата зона е лесен. Пътят в първата си част е асфалтиран, после – след моста над потока Злидол – се раздвоява. Този, покрай ручея и покрай няколко вили, е с почвена, а на места и с макаданова настилка. Горският път е широк, някога е бил коларски, сега е обрасъл, има и срутища. По него – все надолу, все надолу - и ще стигнете до Пепелашка река. В тази местност през е 1921-1922 г. е била построена  дъскорезницата на кооперация „Защита“. Вторият път преминава през вилната зона и също ще ви отведе до крайната точка.

ПО ГОРСКИ ПЪТ КЪМ ПЕПЕЛАША

Дедево – Осморката. Тръгвате от центъра на селото по ул. „Ален мак“ (по посока на Пловдив, успоредно на шосето за града) и след като загърбите панелните бунгала на бившия завод „Юрий Гагарин“ поемате вдясно надолу по широк горски път. След 30-ина минути ще ви посрещнат първите вили на „Осморката“. Маршрутът е достъпен и за деца, минава през ливади между борове и елхи.

Осморката – Бонилово – Мотрево. Там, където свършва вилна зона „Осморката“, започва широк мек горски път. Отвежда до равнинната местност Бонилово, обградена с борове, елхи и широколистни дървета и изпъстрена с вили. Пеша се върви към 40 минути, достъпна е и за автомобили.

От Бонилово, пак по вътрешен горски път, се слиза до Мотрево. От тази местност с бунгала и по-стабилни вили се слиза – за 20-ина минути, до м. Дулчовица. Това име е познато само в Дедево и за наследниците на някогашните първи заселници тук, купили ниви от старите дедовчани, за да си построят през 70-те години на ХХ век вили. Сега на табелата в отбивката от шосето за Дедево към м. Дулчовица четем: Първа вилна зона.

От Първа вилна зона има вътрешна пътека към Втора вилна зона. 30 мин. пеш, по лек наклон и през гора.  По асфалта между двете зони е 1.5 км.

Осморката – река Пепелашка. От завоя, очераващ осморка, дал име на вилната зона (по шосето от Дедево за Пловдив е 30-ина минути пеша), започва вътрешен широк горски, някогашен коларски, път. Той следва извивките на река Пепелашка, обратно на течението й. За съжаление, след километър-два се превръща в маршрут без изход. Няма изход нагоре по реката. Но има предизвикателна пътека, бягаща по стръмното през вековна букова гора към Дедево. Тя е за тренирани планинци (40 мин.). Останалите ще трябва по-често да си почиват под сенките и на малките полянки, за да стигнат до селото за около час.