ДЕДЕВО - ВЕЧНОЗЕЛЕНО. ПРАЗНИЦИТЕ

 

ПРАЗНИЦИТЕ

Всички български национални и православни празници бележат открай време и календара на Дедево. Бъдни вечер и Коледа, Цветница и Великден, Гергьовден и Еньовден, Петровден, Голяма Богородица, Димитровден и Стефановден са били и продължават да са най-почитаните народни и християнски празници в селото. Спецификата им е свързана с типичната за Родопския край ритуалност и обредност, както и с някои местни особености. Често се смесват езически и църковни елементи.

Три са големите общоселски празници с отличителното клеймо „Дедево“, тачени и до ден днешен от местни и гости: МЕСНИ ЗАГОВЕЗНИ, СВЕТИ ДУХ И ТРАДИЦИОННИЯТ СБОР.

МЕСНИ ЗАГОВЕЗНИ. Провежда се в съботата преди Неделя Месопустна. Празникът започва с карнавал и звън на чанове. Маскираните в Дедево и до днес наричат карнавали. По традиция сред тях трябва да има преоблечени като поп, булка и младоженец. Колкото по-страшни са маските и тежки звънците, толкова по-сигурно е, че злите сили ще бъдат прогонени. Карнавалите обикалят улиците и къщите и събират пари и храна, за да седнат после всички празнуващи на обща трапеза с месо – преди да заговеят, да започнат да постят. Вечерта се пали буен огън, т. н. хвойна, около която се извива общоселското хоро.  

ДРУЖИНАТА СЕ СЪБИРА

ПОПЪТ И ЦИГАНКАТА ВОДЯТ ДРУЖИНАТА КАРНАВАЛИ

ДЕДЕВСКИ КАРНАВАЛИ

ХОРОТО КРАЙ ОГЪНЯ

ДУХОВДЕН. Така в Дедево наричат големия християнски празник СВЕТИ ДУХ. Отбелязва се на 51-ия ден след Възкресение Христово. След тържествената служба с водосвет в едноименния параклис под Стария бук се освещава и раздава курбан за добродетелност и здраве.

ПАРАКЛИС "СВЕТИ ДУХ" - ИНТЕРИОР

ТРАДИЦИОННИЯТ СЪБОР. Той е продължител на провелата се през 1950 година „Дедевска вечер“ – една от първите у нас родови срещи. От тогава досега всяка първа събота на август общоселският събор в Дедево е ден за празнични сбирки на наследниците на старите родове, на приятели и туристи.

ОБЩОСЕЛСКОТО ХОРО НА МЕГДАНА