ДЕДЕВО - ВЕЧНОЗЕЛЕНО. МУЗЕЯТ

 

МУЗЕЯТ

За съществуващия в близкото минало малък музеен кът с оскъдни веществени експонати малцина в Дедево си спомнят. Но паметните за селото събития ще са живи, докато живите дедевчани и техните наследници ги тачат. Те са описани в трите вече споменати книги за Дедово, има ги и в архивите на Сдружение „Защита – с. Дедово 2013“.

Ще ги запазим и в този Виртуален музей.

 

През 1844 г. в Дедево е построена сградата на първото килийно училището в Родопската яка. То възниква още през 1838 – след освещаването на черквата „Свети Атанасий“. Тогава поканеният за църковен певец Христо  Попов Самоковеца започва да обучава най-напред в плевнята на Аргир Постоловски, а после в къщата на дядо Божил 20-ина момчета. Не след дълго първенците на Дедево събрали пари, а местните помагали кой с каквото може, и в двора на църквата иззидали школо с една стая  (1844). Към 1850-а първият ученик на вече покойния даскал Ристю – Самоковеца – Димо Аргиров, след обучение в Пловдив, превръща килийното школо в Дедево във взаимно училище (1885). Учителят новатор Димо Аргиров станал популярен в Родопския край като Даскал Димо, а целият му дедевски род до днес носи фамилията Даскалови. През 1908 г. училището се обновява – вече разполага с  две големи стаи, обучават се и момичета, и по-възрастни хора.

Даскал Димо

В началото на март 1876 година в Дедево пристига Захари Стоянов. В училището 20-ина съзаклятника  произнасят „Заклевам се“ пред свещеника Иван Тунев и целуват Евангелието и револвера. За това революционно комитетско гнездо З. Стоянов споменава в „Записките“ (вж. изданието от 1972 г. – стр. 74 и 80). Братът на Даскал Димо – Григор Аргиров (Дядо Горчо), съпровождал Захари Стоянов в обиколката му из родопските села за подготовката на Априлското въстание. То избухнало в Дедево на 25 април, едновременно с Бойково и Сотир (Храбрино). За това се пазят документи и спомени от Дядо Горчо и Отон Иванов.

Във войните 1912 – 1918 г. загиват 19 войника от Дедево.

През 1917-а в селото е открито читалище. Назовано е „Даскал Димо“. Инициатор е Димитър Даскалов – по това време учител. Постепенно читалището развива разнообразни културно-просветни форми и богата художествена самодейност. Целият фонд и документацията на читалището са изгорели през зимата на 1999 г., когато пожар е изпепелил обществената сграда, в която е било и читалището.

Димитър Даскалов

До 1999 г. в  сградата на кметството е било и читалището

1921 година е рождена за кооперация „Защита“. Тя е първата в Южна България и втора в страната. Вдъхновител, организатор и основен двигател на горско-производителната кооперация в Дедево е Димитър Даскалов. 45 човека са учредители, 59 купуват дялове. Прокарва се 4-километров коларски път от Осморката до местността Пепелаша. В м. Двете реки започва да работи дъскорезница, снабдена впоследствие и с парна машина. Кооперацията има и фурна, и потребителен магазин.

Първата родопска комуна е създадена в Дедево, когато местните комунисти печелят изборите през март 1922 година. Георги Николов Гогов е избран за първи кмет.

Дедево се включва в антифашистката съпротива 1923 – 1944 година. Димитър Даскалов е водач на дедевския отряд от 35 човека , участвал в Септемврийското въстание 1923-а. На 22 февруари 1925 г. Д. Даскалов е разстрелян на една пловдивска улица – след няколко ареста, без съд и присъда. На изборите през 1930-а местните комунисти отново печелят. Втората дедевска комуна с кмет Георги Николов Гогов просъществува кратко. Партийната организация минава в нелегалност. От 1929 до 1931 г. в селото функционира нелегална партийна печатница. През периода 1941-1944-а, когато се разраства и партизанското движение у нас, няколко партизански лагера са изградени и в землището на Дедево – в местностите Ливади, Пепелаша, Свети Георги и Бял кладенец. Те са били подпомагани от 1 партизанин (Божан) и 32 ятаци, 10 от които са жени.

От 1950-а до днес е жива т. н. „Дедевска вечер“. Така се е наричала една от първите родови срещи у нас. От тогава всяка първа събота на месец август в Дедево под този наслов се провежда традиционният общоселски събор.

Общоселското хоро е "венецът" на Традиционния дедевски събор