ДЕДЕВО/ДЕДОВО - ВЕЧНОЗЕЛЕНО

  ТУРИСТИЧЕСКИ ПОХОД  С  КАУЗА "ДЕДЕВО - ДАКЕРИЦА" ПАРОЛА ЗА ТУРИСТИТЕ 8 юли, събота, 10 часа – Читалня „Спирката“, в центъра на Дедово! Това е паролата за сборен пункт на всички любители на планинския туризъм. Поемаме на поход към най-атрактивния маршрут в околностите на селото: ДЕДОВО – ДАКЕРИЦА. НАШИЯТ ВОДАЧ Преди да тръгнем към големите (вероятно) мегалитни камъни в м. Дакерица, ще се срещнем с нашия водач, за да чуем съветите му за безопасен планински туризъм. Водачът е Красимир Стоянов, чието детство е преминало в Дедово, тъй като е наследник на местен род. Покорителят на едни от най-високите върхове по света е инструктор по планинско спасяване и председател на Българската лавинна асоциация. Красимир Стоянов ще ни поведе към Дакерица, не само за да се раздвижим и да се възторгнем от уникалната гледка към родопските скатове и ждрелото на река Пепелашка, стъпили на високата поляна с големите камъни (1200 метра). Инструкторът ще ни обясни и покаже ка...

  Т Р И Ъ Г Ъ Л Н И К Ъ Т    Н А     В Я Р А ТА Църквата „Свети Атанасий“, параклисът с аязмо „Свети дух“ и гробищният параклис „Света Петка“ очертават своеобразен триъгълник на вярата в Дедово/Дедево.   ЦЪРКВА „СВЕТИ АТАНАСИЙ“ ТЯ е на върха на триъгълника. Издига се на най-високото място в Дедово върху терен, дарен от дядо Купчо – Илия Тахчиев. Църквата „Свети Атанасий“ е една от четирите най-стари в Пловдивска епархия.   През 1833 г. селото получава официален султански ферман за изграждането на православна църква. В изграждането на „Свети Атанасий“, продължило 5 години, ведно с най-добрите майстори от Родопите, участвали не само местните, а и християни от близките Бойково, Ситово и Сотир. Автентичната мраморна плоча  Църквата „Свети Атанасий“ е осветена през 1838 година. За това свидетелства а втентична мраморна плоча , вградена на входа на църкват а. Поп Миленков, родоначалник на Папазовия род в Дедово, бил първи...

            ПЪРВОТО В РОДОПСКАТА ЯКА КИЛИЙНО УЧИЛИЩЕ  Е В ДЕДОВО  Годината е 1838. Веднага след освещаването на църквата „Свети Атанасий“ в Дедево (Дедово) се създава и Килийното училище. Тогава п репоръчаният за църковен певец даскал Христо Попов – Самоковеца , бил доведен от Пловдив в Дедево от Аргир Димов Постоловски и настанен в неговата къща. Самоковеца започва да обучава 20-ина момчета не само от Дедево, а и от околните села. Н ай-напред това ставало в плевнята на Аргир Димов , а после в къщата на дядо Божил . Не след дълго на школото било отредено най-духовното място в селото – в двора на църквата „Свети Анастасий". Първенците на Дедево събрали пари ; хората помагал и кой с каквото може – едни с камъни, други с добитък, трети с дървен материал, а четвърти с труд . През 1844-а отворило врата иззиданото на един кат с една стая училище. Към 1850-а първият ученик на вече покойния даскал Ристю – Самоковеца – Димо Аргиров, п...

               ДЕДОВО ПОМНИ АПРИЛСКИТЕ СЪЗАКЛЯТНИЦИ  Нагоре към храма - Камбанарията на 185-годишната църква "Свети Атанасий" ПРИЗНАНИЕТО: Когато се чества 100-годишнината на Априлската епопея, Дедово/ Дедево е удостоено с Юбилеен медал „100 години от Априлското въстание 1876 – 1976 г.“.   Тогава, на 2 май 1976 -а, на бившето килийно училище е поставена и тържествено открита паметна плоча – знак на почит към дедевските съзаклятници от март 1876 г. (В. Отечествен глас, год. ХХХІІІ, бр.9666, 3 май 1976) Сега  плочата е на входа  в  двор а на църквата „Свети Атанасий“ МЯСТОТО: Село Дедево, училището. ХОРАТА: Даскал Димо, дядо Тодор Ганчев, поп Иван Тунев, Гечо Ташев, Кръстан Динчев, Кръстан Палавурски, Атанас Терзиев – около 20 човека (от  спомените на Григор Аргиров - брат на Даскал Димо, вж.  книгата „Малко история, етнография и още нещо за село Дедово“ на Лилия Михайлова) ГЛАВНИТЕ ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА: З...

  ДЕДОВО/ДЕДЕВО -  МЯСТОТО Потегляте от Пловдив на юг (изходите са няколко - през кв. "Коматево" е най-пряко). Държите посоката Пловдив – Първенец – Храбрино.  След малко повече от километър над Храбрино има разклон и там ще забележите сини указателни табели: направо те сочат към Бойково, Ситово и Лилково. Следвайте тази, според която трябва да завиете наляво – на нея пише Дедово. Тоест, Дедево, както е популярното отколешно име на селото.  До Дедово/Дедево от разклона нагоре са 8 км. Асфалтовата настилка е много добра. Но! Карайте внимателно, защото завоите се надпреварват по спиралата нагоре. Според неофициална дедевска статистика, големите завои са 52. А като ги преодолеете, там, горе, на 1060 м над морското равнище, се разкрива Дедево. Само след 25 км на юг от Пловдив и потъвате в Родопа планина.  Според географската справка, селото е скътано сред гънките на североизточния склон на Чернатица, рид от Западните Родопи. Няма да ви ...

  ВРЕМЕТО Кога е възникнало Дедево/Дедово? Как се е зародило селището? Откъде иде името му? Точни отговори на тези въпроси няма. Защото няма документални свидетелства за НАЧАЛОТО, РОДОНАЧАЛНИКА и ИМЕТО на родопското село. Има предания, легенди, устни и писмени преразкази, литературни съчинения, немалко публикации (сред тях – на видния родоповед Ангел Вълчев и „Записките“ на Никола Неделчев), както и три книги: „Малко история, етнография и още нещо за село Дедово“ (2006, Лилия Михайлова), „Село Дедово – бисер в Родопите (2016, д-р Иван Аврамов) и „Миналото на село Дедово“ (2021, проф. д-р Живко Гешев). НАЧАЛОТО Средата на 17 век. 1656 г.? Тази година, свързана с началото на потурчването на населението в Родопите, се възприема и за начална за летоброенето на Дедево. Но н яма документи за точната година на възникването на селото.  А Старейшината на една многочислена българска фамилия, наричан от всички Дядото, станал родоначалник на Дядовото село. Според едно от най-разпространен...