ДЕДЕВО - ВЕЧНОЗЕЛЕНО. ТРИЪГЪЛНИКЪТ НА ВЯРАТА

 

Т Р И Ъ Г Ъ Л Н И К Ъ Т   Н А   В Я Р А ТА

Църквата „Свети Атанасий“, параклисът с аязмо „Свети дух“ и гробищният параклис „Света Петка“ очертават своеобразен триъгълник на вярата в Дедово/Дедево.

 

ЦЪРКВА „СВЕТИ АТАНАСИЙ“

ТЯ е на върха на триъгълника. Издига се на най-високото място в Дедово върху терен, дарен от дядо Купчо – Илия Тахчиев. Църквата „Свети Атанасий“ е една от четирите най-стари в Пловдивска епархия. 

През 1833 г. селото получава официален султански ферман за изграждането на православна църква. В изграждането на „Свети Атанасий“, продължило 5 години, ведно с най-добрите майстори от Родопите, участвали не само местните, а и християни от близките Бойково, Ситово и Сотир.

Автентичната мраморна плоча

 Църквата „Свети Атанасий“ е осветена през 1838 година. За това свидетелства автентична мраморна плоча, вградена на входа на църквата.

Поп Миленков, родоначалник на Папазовия род в Дедово, бил първият свещеник тук. След него идвали и други, но всички служели на гръцки език. Дедовчани твърдо се противопоставили на това, изгонили, водени от Даскал Димо. Първенците в селото довели свещеник от Разлог, който служил на български в „Свети Атанасий“ близо 5 години. След него (около 1870 г.) Иван Тунев и Тодор Георгиев – най-грамотните в селото, приели свещенически сан и били ръкоположени от Дупнишкия владика.

През 1978 г. Храмът е обявен за паметник на културата от местно значение. Запазените богослужебни книги, датиращи от 1801 г., са печатани в Москва, Виена и Венеция.

Иконостасът в "Свети Атанасий"

Художник Христо Желязков

 

ПАРАКЛИС „СВЕТА ПЕТКА“

ТОЙ е построен години след „Свети Атанасий“ – до гробищния парк (земята за него е отстъпена също от дядо Купчо). Гробищният параклис е действащ до днес. Дълго време той се поддържа от Красимир Пейков и съпругата му, а след това от семейство Гешеви.

 

ПАРАКЛИС „СВЕТИ ДУХ“ С АЯЗМО

ТРЕТИЯТ ХРАМ в Дедово, устоял на времето, също не е точно датиран. Дедовчани много искали църквата им да е над живителния извор „Свети Дух“ и до вековния бук, където според преданията е възникнало селото. Но след като „Свети Атанасий“ била издигната на най-високото в селото, впоследствие, още в турско, те направили в центъра скромен параклис с аязмо – „Свети Дух“.

През 1922 година той бил нает и обновен от неизвестен на местните бачковлия. За този дарителски акт преди 100 години свидетелства каменен знак, вграден в източната външна стена на храма.

През 80-те години на 20 век се изгражда нов стълбищен подход към параклиса. Той е ремонтиран и обзаведен изцяло с доброволен труд на миряните. Те се включват във всяка потребност за обновяване на храма. 

По същото време са поставени новото дървено корито под чучурите на аязмото, издялано от Борис Барутчиев, и плочата пред него, дело на Петър Киров. Дървеният иконостас е измайсторен от дърводелеца Христо Савов – през 2000-та година.

ЦЪРКОВНИТЕ ДЕЛА В ДЕДОВО

Църковните настоятелства са двигателят на църковните дела в селото през годините. Светят имената на Георги Малинов, Елена Вълчанова, Атанас Тахчиев, Георги Терзиев… Те са инициатори и организатори, както и участници с труд и средства в ремонтите на Църквата и Параклиса. Прави се нов покрив на „Свети Дух“, после се ремонтира и покривът на църква „Свети Атанасий“. Тя претърпява пълно обновяване през 2000 година. Ликът на патрона на храма над неговия вход е изписан от пловдивския художник Христо Желязков.

Преди да бъде чествана 180-та годишнина на „Свети Атанасий“ (през 2018-а) инициативни местни хора и пришълци решават да съживят позападналия храм – реликва за Дедово. Изграждат се подпорна стена и ново бетоново стълбище, водещо към храма. Общо 77 са включилите са в делото дарители – участвали кой със средства, кой с труд, кой и с двете. Списъкът с имената им е публикуван в книгата на проф. Живко Гешев „Миналото на село Дедово“ (с. 243).